Национален парк Пирин е рай за ботаниците
Байкушевата мура над местността Бъндерица в Национален парк Пирин безусловно помни времето на учредяване на българската страна от хан Аспарух, защото е на над 1300 години. Черната мура и през днешния ден е една от най-посещаваните и елементарно налични забележителности на планината. Но не е единствената причина да избягате от летните жеги измежду прохладните планински пътеки, под сянката на многовековни дървета, на чист и целителен въздух, в компанията на диви животни и невероятни панорами.
Национален парк Пирин обгръща по-голямата част от едноименната планина, ситуирана в Югозападна България. Създаден е на 8 ноември 1962 година, за запазване на горските масиви в най-високите елементи на Пирин, само че от този момент насам територията му се уголемява неколкократно. Днес се разгръща на над 40 хиляди хектара, а в него са ситуирани 4 резервата и предпазени местности. Растителното многообразие в Национален парк Пирин е удивително. Направо си е парадайс за ботаниците. Планината е местообитание на 16 дървесни типа, измежду които клек, бяла мура, бял бор, смърч, ела, черен бор, черна мура, бук. Средната възраст на горите в парка е 85 години, като максимален е делът на горите с възраст над 140 години.
Еделвайсът - сантименталното цвете
Бялата мура се среща само на Балканския полуостров, а близо една пета от горите в Пирин са точно от този дървесен тип. Растенията доближават до височина от 35 метра и диаметър над 60 сантиметра. Бялата мура е включена в Червената книга на световно-застрашените типове. Друга една пета от горите в Пирин са заети от белия бор. Той доближава до височина от 48 метра и диаметър на ствола от метър. Дървото живее до 600 години. Летливите субстанции, отделяни от игличките му оказват помощ при лекуване на белодробни болести. И другите дървета в Национален парк Пирин са значима част от горската аптека. Смърчът оказва помощ при скорбут, елементарната ела и черния бор йонизират въздуха, а игличките им са богати на витамин C.
Планината е дом на редки животни
Заради богатия и разнороден релеф на Пирин в парка живеят хиляди разнообразни скотски типове, огромна част от които са редки и предпазени. От близо 3000-те типа безгръбначни, които населяват територията на Национален парк Пирин, в международните и европейски описи на предпазените типове са включени над 300 редки типа, 228 ендемита (срещат се единствено на лимитирана територия), и 176 типа реликти (обитават местообитанието от преди милион години и се видоизменят по отношение на средата). От срещащите се 240 гръбначни животни в Пирин в Червения лист са жабата дървесница и шипоопашатата костенурка.
От птиците, обитаващи Национален парк Пирин, 57 типа са включени в Червената книга на България за застрашени типове. От специфична отбрана се нуждаят скалният орел, ловният сокол, трипръстият кълвач, глухарят, лещарката, ливадният дърдавец. От бозайниците най-застрашени са кафявата мечка и балканската дива коза. Реликти за планината са балканската пъстърва, планинската водна жаба, живородният гущер,усойницата, пернатоногата кукумявка, белогърбият и трипръстият кълвач, както и снежната полевка. Ендемити за Балканския полуостров, които се срещат на територията на парка, са македонският гущер, белогърбият кълвач, балканската чучулига, алпийската завирушка, качулатият синигер, скалната зидарка, кафявата горска полевка и дивата коза.
В Национален парк Пирин живеят и 500 типа водорасли, които обаче са относително едва проучени. Голямо е и разнообразието от мъхове, лишеи, гъби, както и висок % локални, ендемични растения които не се срещат на никое място другаде по света. Такива са пиринския мак, Урумов и Кожухаров окситропис, Йорданово зеле, пиринска песъчарка, пиринска злолетица, Давидов лопен, яворкова клопачка и пиринската мащерка. Само лечебните растения на Пирин са близо 450 типа.
Маркираните туристически пътеки са с дължина от над 370 километра
Маркираните туристически пътеки в Националния парк са 22 на брой. Общата им дължина надвишава 370 километра. Част от тях се препокриват и пресичат, а маркировките са пет цвята – червен, жълт, зелен, наследник и кафяв. Основните начални точки, с цел да поемете по маршрутите, са няколко. Ако тръгвате от Банско, то насочни могат да ви бъдат хижите Вихрен, Бъндерица и Дамяница. За туристите, които са решили да стартират пешеходната си разходка от Добринище, начални точки са хижите Гоце Делчев и Безбог, а от село Пирин се стига до едноименната хижа Пирин. Маршрутите наоколо до Сандански стартират от хижа Беговица. Начални точки от Кресна са хижите Загаза и Синаница, а от Разлог – хижа Яворов. На тези места, завършени като съществени подходи, са сложени осведомителни табла с карта на парка, с означени туристическите направления и друга съществена информация, както и лист с главните правила и режими, с които би трябвало да се преценява всеки клиент.
Освен тези пътеки има и доста немаркирани такива, както и просветителни, направени по разнообразни планове. Образователните направления са по-леки, подобаващи както за деца, по този начин и за хора от разнообразни възрасти и с разнообразни двигателни умения. Такива са „ Демянишка река споделя “, „ Към Башлийца “, „ Към царството на еделвайса “, „ Алея от Драгостинов Чарк до Ролбан “, която е пригодена за хора със характерни потребности, маршрутът хижа Яворов – околност Яворова поляна, пътеката от околност Бетоловото до околност Калята, тази до Байкушевата мура.
Инфо: www.trud.bg
